Реставрираният мост на Кольо Фичето край Бяла ще посреща туристи със светлинно-визуални ефекти, а изграденият до съоръжението иновативен експо център ще потапя посетителите в света на възрожденския строител. Официалното откриване ще се състои на 23 август тази година. Дотогава ще сме напълно готови с оборудването на експо център “Уста Кольо Фичето”, казва в интервю за БТА кметът на града Димитър Славов.
Мостът на Кольо Фичето е символ на Бяла и е паметник на културата от национално значение. Съоръжението е изградено преди повече от 150 години и се смята за постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство. Работата по него започва през 1865 г. и завършва през 1867 г. Построен е по заповед на Мидхат паша.
Мостът е с дължина 276 метра и е широк девет метра. Неговите 14 свода с отвор 12 метра са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан. След наводнение през 1897 г. осем свода в средната част на моста са унищожени. През 1922-1923 г. е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик е променен.
Началото на консервацията и реставрацията на моста бе поставено миналата година. Дейностите се извършиха по европроект на обща стойност 9,5 млн. лева, финансиран по оперативна програма “Региони в растеж” 2014-2020 година.
По проекта е изграден и двуетажен експо център с модерен архитектурен дизайн. В него ще има ресторант, музей, който ще разказва за живота на Кольо Фичето и за Беленския край, обслужващи помещения, зала за прожекции, интерактивно преживяване “Машина на времето”, с която посетителите ще се върнат години назад, за да проследят началото на строежа на моста, магазин за сувенири. Ще има и атрактивно 3D-мапинг шоу.
“Мостът на Кольо Фичето е емблемата на Бяла. Това е най-известният ни обект и ще доведе до още по-добро развитие на туризма и до повече посетители. Ще се отрази положително и на местния бизнес. Мисля, че ефектът ще е за целия регион, а не само за Бяла”, казва пред БТА кметът на общината Димитър Славов.
По думите му значението на обновения обект за общината е значително, защото “носи възможност да мечтаем, защото имаме истински туристически завършен продукт. Като дойде туристът, да мине по моста, да се снима, а след това да влезе в експо центъра и да се запознае с живота и творчеството на Кольо Фичето. Влизаш и попадаш в света на възрожденския майстор. Вече има графики и снимков материал на всичко, съградено от него. Ще има умалени 3D-макети на три от шедьоврите му – на моста в Дряново, покрития мост в Ловеч и църквата “Света Троица” в Свищов. Ще има и триизмерен образ на Кольо Фичето, който ще посреща туристите, а също и специален кът, разказващ за пазарлъка между Мидхат паша и майстора в конака в Русе. Ще има и сцена от самия строеж на моста в почти оригиналните размери – с над седем метра височина. Ще се върнем 157 години назад и ще си представим как се е градил мостът – с волски каруци, камъни, скеле, ще е много ефектно. Ще има и зала с мапинг прожекции. Ще се разказват интересни истории. Представете си Фичето до пояс във водата под моста, а на съоръжението са батареите на Мидхат паша, които изпробват здравината му”, разказва кметът на Бяла. Обособени са и зони за обществено ползване с две тераси, а също и ресторант.
“3D-мапинг прожекции ще има на празници и на специални за Бяла събития. Отделно, туристически групи ще могат да си заплатят за прожекция, ако пожелаят”, каза Славов. Той обясни, че между експо центъра и моста се оформя пространство за културни събития.
По повод на негативни коментари относно ремонта на моста Славов заяви, че е спокоен, защото е върната красотата на беленския белокаменен мост. “Да уточня за пореден път. По проект имаме четири зони. Зони “1” и “4” са автентичните зони. За съжаление, през 1897 г. падат осем свода в средната част. След това през 1921 г. – 1922 г. се прави бетонно удължение около 70 метра от три бетонови крака и дълъг 80-метров насип с пръст. Това всъщност са зони “2” и “3”. Та зона номер “1” е със страхотни кобилични арки, които само са почистени, реставрирани. Бяха буренясали, изронени. Не се виждаше кое е лъв, кое е нимфа, кое е русалка. След това бетоновите три крака се подсилиха и заздравиха. А другите 80 метра изградихме наново. Така свързахме автентичните зони “1” и “4”. Слабото място беше между бетона и камъка. Реално този проект спаси моста и това е мнението на много инженери и архитекти, като съм горд от постигнатото”, заяви Димитър Славов.
Представена е атрактивна експозиция, представяща с историческа достоверност работата на зидарите от епохата на изграждане на моста. Над историческите сцени е работил екипът на скулптора Борис Борисов и колегите му Константин Константинов, Галина Христова, Деян Тодоров и Елеонора Маркова. Тяхно дело са Мултимедийният център „Царевград Търнов“, по-известен като Музея на восъчните фигури, фигурите в „Двора на кирилицата“ в Плиска, както и тези в „Ретро музея“ във Варна. Те често участват в национални конкурси за скулптури и паметници и много пъти печелят, а творбите им са разположени из цяла България.
В церемонията по откриването на обновения мост ще участва и Русенската опера с оркестър, хор и солисти. Хорът ще изпълни химните на България и Европа. Програмата включва също емблематични български произведения и църковнославянски песнопения като “Хвалите имя Господне”, “Радецки марш”, “Тих бял Дунав”, “Рапсодия Вардар”, “Българи от старо време”, “Я кажи ми, облаче ле бяло”, “Многая лета” и “Дунавско хоро”. Постановката е на режисьора Борис Радев, диригент ще бъде маестро Димитър Косев, а начело на хора е Стелияна Димитрова-Хернани. Ще участват солистите Владислава Гарвалова, Глория Пенчева, Иван Пенчев и Момчил Миланов.
Вечерта ще завърши с 3D-мапинг прожекция, като върху моста на Колю Фичето ще оживеят картини, които ще провокират у зрителите неочаквано и различно визуално преживяване.
БТА е медиен партньор на Община Бяла за откриването на реставрирания мост на Кольо Фичето.
/КЦ/