Някои важни теми бяха разгледани на Световен икономически форум в Давос, от очевидното завръщане на Доктрина Монро и „явната съдба“ на САЩ в геополитиката, до повторение на 19-ти век „Страхотна игра“ сред конкуриращи се нации другаде. Но един критичен въпрос, който не получи достатъчно внимание, беше перспективата за криза на глобалната финансова система, която подкопава такива монументални предположения.
Тези годишни събирания на предполагаемо велики и добри, от национални лидери до бизнес барони и каймака на академичните среди, създават синтез на опит и може би дори международно разбиране. Но мъглата на шампанското на събитията може да отклони усещането за реалност.
Последното джамборе се проведе в присъствието на президент на САЩ, който изглежда вярва, че светът е неговата стрида, готова за поглъщане, където пожелае, от Венецуела до Гренландия. И все пак Доналд Тръмп оглавява нация с дългове все повече се избягва от инвеститорите и фондовия пазар, който широко се разглежда като надценен и подлежащ на рязка корекция. Това по право би трябвало да ограничи способността му да говори и да действа широко. В буквално възвишената атмосфера на швейцарския алпийски курорт Давос лидерите са особено склонни да се увличат от идеите за собствена значимост или свръхамбициозни съюзи. Такъв беше случаят с до голяма степен неуспешните опити на Тръмп да продаде своя Инициатива Борд на мира (на практика заместник на ООН).
Съобщава се, че 1 милиард щатски долара такса за влизане в борда може да помогне за укрепване на разклатените финанси на САЩ, тъй като най-голямата икономика в света е изправена пред тежки фискални и търговски дефицити. Също така, надява се Тръмп, ще има и доходи, получени от митата на САЩ върху вноса. Но това не са решения на фундаментални финансови проблеми.
Казват, че армията марширува по корем (поговорка, често приписвана на Наполеон). По същия начин една нация върви към способността си да плаща пътя си – поне докато кредитът й вече не е добър. Последното условие става все по-малко дадено, що се отнася до пазара на държавни облигации на САЩ, а също и когато става дума за доверие в долара и цената на американските акции. 
Търговец, носещ очила „2026“, работи на пода на Нюйоркската фондова борса на 31 декември. Снимка: AFP
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта