2023-09-13 16:45:00
Румен Радев за ANA-MPA: Гърция и България са “стратегическа ос на стабилност” на Балканите
Интервю на президента Румен Радев за Атинско-македонската информационна агенция и София Пападопулу, 12.09.2023 г.
– Какво означава за двустранните ни отношения присъствието на България като почетна страна участник на Солунския международен панаир?
Първо ми позволете да изразя дълбоката си благодарност към президента на Гърция и моя скъпа приятелка Катерина Сакеларопулу за поканата и възможността да се срещна с нея в рамките на Солунския международен панаир, където са представени редица стратегически икономически области.
За България е огромна привилегия да бъде почетна страна на този престижен международен панаир. Вярвам, че това е признание за големия потенциал на моята страна да покаже постиженията си в икономиката, науката, редица стратегически икономически области и сектори, като започнем от традиционните като хранително-вкусовата промишленост, транспорта, туризма, машиностроенето. Но фокусът тази година е във високите технологии в България като информационните технологии, изкуствения интелект, автономните системи – знаете, бъдещето на света! Както и космоса, комуникациите, отбранителната индустрия и, разбира се, много важно – това е фонът на всичко – постиженията ни в съвременните най-модерни системи за образование и иновации.
Освен това този панаир предоставя чудесни възможности да работим заедно, да се опознаем по-добре и да задълбочим стратегическите си отношения в много области от взаимен интерес. И аз се надявам – а и видях, като се разхождам по изложението, как много хора вече водят дискусии и преговори. Така че очаквам много нови партньорства между гръцки и български компании.
– Как оценявате двустранните отношения между Гърция и България? Има ли области, в които сътрудничеството може да се задълбочи?
Със сигурност има потенциал в много области от взаимен интерес. Но нека започна с това, че политическите ни отношения никога не са били по-добри. А това е изключително важно, защото България и Гърция не са просто съседи. Вярвам, че страните ни са доказали, че балканските държави са способни да преодолеят проблемите от миналото и да изградят стратегически отношения, основани на общите ни европейски ценности и принципи, а това и правим, двете страни заедно и като страни членки на НАТО и ЕС.
България и Гърция образуват стратегическа ос на стабилност, която осигурява стабилност и перспективи за устойчиво развитие и растеж за целия регион. Това е важен въпрос. И въз основа на това, разбира се, можем да продължим напред и да разчитаме на нашите политически отношения като солидна основа и да задълбочим още повече отношенията ни. Ние например сме силно заинтересовани от плановете за бъдещото развитие и управление на пристанищата в Кавала и Александруполис, особено предвид блокираните търговски пътища в Черно море поради войната в Украйна. Това отваря огромни възможности пред нашите държави. Освен това можем да допринесем за зърнената сделка, за сигурността и просперитета на много други държави. Така че това е още един много силен и мощен коридор на приятелството и ние трябва да се възползваме от него.
– България претендира за ролята на енергиен хъб на Балканите, но това прави и Гърция. Според вас и предвид съществуващото сътрудничество в проекти за природен газ като IGB, могат ли двете страни да работят заедно като единна енергийна ос?
Преди всичко искам да уточня – България и Гърция не са конкуренти. Ние сме близки, надеждни и сигурни партньори и това е изключително важно за нас. Направили сме много и вярвам, че можем да направим още много. И ключовото тук е, че войната в Украйна дълбоко промени нашето мислене, нашето възприятие – какво означават съседството и солидарността. Например миналата година през април, когато Русия прекъсна енергоснабдяването, доставките на газ за България, ние прибягнахме спешно до Гърция. И високо оценихме вашата безценна подкрепа, когато ни предоставихте достъп до вашия терминал за втечнен природен газ в Ревитуса и до газопреносната ви система. Това беше огромна подкрепа за нас в един много труден за моята страна момент.
От друга страна, България, която е най-големият износител на електроенергия в региона, увеличи доставките на електроенергия за Гърция в разгара на енергийната криза. Така че това е отличен пример за това как си сътрудничим и как си помагаме по време на криза. И въз основа на силната политическа воля и споделената визия с министър-председателя Кириакос Мицотакис и президента Сакеларопулу за европейското бъдеще на нашия регион, през последните години отбелязахме значителен напредък в нашите стратегически проекти. Спомняте си например, че през октомври миналата година пуснахме в експлоатация междусистемната газова връзка между Гърция и България, доказвайки, че Гърция и България сами могат да проектират и изградят такъв газопровод, осигурявайки дългоочакваната енергийна диверсификация и сигурност за цяла Източна Европа и променяйки – така да се каже – енергийната карта на Европа в много добра, положителна посока.
Също така успяхме да увеличим с 20% (българския) капацитет на терминала за втечнен природен газ в Александруполис, в който България е акционер. Нещо също много важно – подписахме споразумение за петролопровода от Александруполис до Бургас. Това е много важно за осигуряване на доставките за целия регион. По време на същото посещение – това беше през февруари, когато посетих министър-председателя Мицотакис и президента Сакеларопулу – подписахме и споразумение за сигурността на доставките и съхранението на газ. Така че сега България може да резервира слотове и да запазва капацитет във вашите терминали за втечнен природен газ.
От друга страна, вашите компании могат да резервират слотове и капацитет в нашето подземно газово хранилище. Също така сме на път да завършим изграждането на електропреносната мрежа с високо напрежение между енергийния комплекс “Марица” и Неа Санта. Предстои да финализираме Меморандума за разбирателство за мултимодалния транспортен коридор Sea2Sea. Това е нашето бъдеще, жизнено важно както за нашите страни, така и за региона, свързващо Солун, Кавала, Александруполис, Бургас, Варна и Русе. Предложихме дори да разширим, да продължим този коридор до Констанца в Румъния, така че да разширим тази стратегическа ос на стабилност Атина-София-Букурещ. Също така ще финализираме споразумението за управление на пристанището в Кавала.
Всички тези проекти са стратегически и неотдавнашните предизвикателства ясно показаха, че можем да разгърнем икономическия си потенциал, само ако работим заедно. Това е формулата на успеха. Неотдавна доказахме, че ключът към успеха се крие в способността ни да мислим заедно, да планираме бъдещето си заедно, да разработим обща визия за бъдещето на региона ни, да доставяме енергийни ресурси заедно, да разработваме нови технологии заедно, да изграждаме нови енергийни съоръжения заедно, да интегрираме съхранението на енергия, да стабилизираме и балансираме по-добре енергийните си системи, да интегрираме транспортните си коридори и морските си пристанища. Ето как работи системата. В много случаи вече съм заявявал, че за нас в България районът на Александруполис е стратегически център на тежестта. Чрез терминала за втечнен природен газ, газовия интерконектор, морското пристанище, проекта Sea2Sea, петролопровода Александруполис-Бургас, също и бъдещия тръбопровод за гориво на НАТО, който също започва от Александруполис. Така че можете да видите колко много стратегически проекти имаме и те са жизненоважни за моята страна. Но без България Гърция не може да разгърне напълно потенциала си в областта на енергетиката, транспорта и в много други области. Така че трябва просто да сме заедно и именно това показахме.
– Климатичната криза е налице и изглежда, че ще остане. Какво бихме могли да направим като страни от региона и членки на ЕС, за да не станем свидетели на сцени на масово унищожение като тези, които се случиха неотдавна в Гърция, България и другаде?
Позволете ми първо да изразя съболезнованията си за жертвите на неотдавнашните наводнения във вашата страна. Ние също имаме жертви на наводненията. И двете страни са изправени пред сходни проблеми, като наводненията, като пожарите. Вече работим заедно. Тази година два пъти изпратихме екипи за гасене на пожари, за да ви помогнем да преодолеете опустошителните пожари. А изменението на климата е глобално предизвикателство, което изисква глобален отговор. Ето защо зелената икономика, нисковъглеродната икономика, икономиката с ефективно използване на ресурсите изисква интегриране на инвестиционните политики, частния сектор, публичния сектор и науката. И смятам, че трябва да работим по-интензивно за обмен на информация, технологии, интегриране на нашите системи, за да предотвратим по-добре бедствията по този начин.
Международният панаир в Солун е блестящ пример за това, че имаме много технологии, ориентирани в тази посока. И ние просто трябва да работим заедно по-редовно, а на срещата ми днес (понеделник) с президента Сакеларопулу се надявам, че ще обсъдим как да интегрираме по-добре нашите системи за прогнозиране на времето и нашите системи за ранно предупреждение. Знам, че в Гърция вашата система за ранно предупреждение е напълно функционираща, така че всеки гражданин, всеки гост на страната ви може да получи навременна информация за предстоящо бедствие. Ние тестваме същата система и ще я пуснем в действие през идните месеци.
– В регионален план въпросът за българското малцинство все още ли остава “червена линия” за вас, що се отнася до премахването на ветото върху европейския път на Северна Македония?
България, както и Гърция, винаги е била двигател на интеграцията на Западните Балкани. Вярно е, че имаме сложни отношения с Република Северна Македония. Но проблемите ни имат просто решение и то се нарича критерии от Копенхаген за присъединяване и зачитане на правата на човека. Не бива повече да говорим за българско вето. Изключително важно е да използваме правилната терминология в международните отношения. Има ясно заключение на Европейския съвет от юли миналата година, в което подробно се описва преговорната рамка. В него са изложени всички европейски, а не български изисквания към Република Северна Македония, за да започне преговори и да стане член на Европейския съюз. В тези европейски изисквания ясно е посочено, че Република Северна Македония трябва да промени Конституцията си, за да осигури възможност на българските граждани в тази страна да имат конституционна защита и равни права. Да бъдат вписани в конституцията ѝ наравно с другите народи.
Това е чисто европейско изискване, основано на европейски принципи. А в приетата от Република Северна Македония преговорна рамка също така ясно се посочва, че правата на българите, живеещи в Република Северна Македония, също трябва да бъдат зачитани и защитавани. И да се изкорени езикът на омразата и физическото насилие срещу българите, живеещи в Северна Македония. Нашата история и културно наследство трябва да бъдат уважавани и защитавани, а в тази конкретна област смятам, че Гърция би могла да ни разбере най-добре.
Но аз наистина вярвам, че ръководството в Скопие ще насочи усилията си към усилена работа за изпълнение на европейските изисквания и за излизане от някои стари политически битки. Вярвам, че нашите братя в Северна Македония възможно най-скоро ще приемат европейските принципи и ценности в името на по-доброто бъдеще на гражданите на Република Северна Македония, в името на по-добрата перспектива и бъдеще на всички нас, живеещи на Балканите.