Източник: БТА
На 18 септември Министерство на труда и социалната политика проведе събитие под наслов „Европа е с мен“, организирано от Управляващият орган на Програма „Развитие на човешките ресурси 2021 – 2027“. По покана на министерството, във форума се включи и екипа по програми и проекти на общините в НСОРБ.
Всеки пети българин е получил подкрепа от Европейския социален фонд (ЕСФ) през последните седем години чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“ (ОПРЧР), 90 хил. души са започнали нова работа, 115 хил. са младежите възползвали се от помощ, множество са и подкрепените деца, възрастни и хора с увреждания. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов при откриването на форума. Министърът подчерта, че в края на септември ОПРЧР ще подаде искане за приключване на програмен период 2014 – 2020 г., което ще е без загуба на средства.
„Усилията ни са насочени към намаляване на хората, живеещи в риск. Стимулираме всеки български гражданин да надгражда уменията и да се чувства по-подготвен за бъдещото си професионално развитие. Работим за осигуряване на качествени и достъпни услуги за деца и възрастни в уязвимо положение“, заяви министър Иванов.
Форумът включваше две основни паралелни събития, като първото от тях бе посветено на новите технологии за пазара на труда, а второто на новите технологии в подкрепа на социалното включване. Събитията бяха излъчвани на живо онлайн и придружени от жестови превод.
Събитието, посветено на „Насърчаване на заетостта и развитието на ума“:
Тема на събитието бе изкуственият интелект и хората. Изкуственият интелект се разглежда като иновация, но и предизвикателство в сферите на пазара на труда, социалната сфера и младежката заетост. Пред аудиторията бе представен BgGpt, българският изкуствен интелект и в реално време бяха демонстрирани и коментирани неговите възможности да борави с информация и да създава съдържание. Като инструмент, той бе определен като изключително важен в стратегически аспект. Проф. д-р Михаил Кончев, заместник-председател на НСИ, представи исторически преглед на факти за образованието и информационните комуникационни технологии в него. Нямаше спор по тезата, че като инструмент изкуственият интелект (под формата на езикови генеративни модели, тип OpenAI, BgGPT) е в сравнително ранна фаза на своето развитие. Проф. Кончев представи статистически данни за използването на изкуствения интелект в България, нагласите на обществото и бизнеса за навлизането на езиковите генеративни модели в професионалната среда.
Доц. Д-р Мариана Тодорова, футуролог от Института по философия и социология към БАН, запозна аудиторията с принципа на действие на езиковите генеративни модели, техните предимства и недостатъци, спрямо естествения (човешки) интелект, присъщ на хората. Акцентира върху факта, че все още езиковите модели не са способни да разбират генерираното от тях съдържание, тъй като те събират информация, извличайки я от вече съществуващи бази данни, които практически са несъвършени. Съответно изкуственият интелект не е способен да бъде човешки креативен в иновативно отношение, тъй като дава идеи на базата на вече съществуващи такива. На практика, езиковите модели са „мъртви“, все още не могат да бъдат определени като генерални, тоест съзнателни.
Доц. Тодорова обсъди възможността в бъдеще изкуственият интелект да замени чисто технически общи професии като оперативни служители в кол център, производствени линии, охранители, касиери, фармацевти, счетоводители и базови програмисти. Разбира се, това е чисто икономически аспект, който се влияе и от социалните нагласи в обществото, които са доста различни в Европа и в Америка, подчерта доц. Тодорова. В обобщение, тя заяви, че всеки трябва да продължи да развива уменията си, а традиционни професии като педагози и лекари ще се запазят като основни стожери на обществото, а ще възникнат и нови професии, свързани с управлението на изкуствения интелект в етично и техническо отношение.
Други акценти от панела бяха: ЕС законодателството в защита на личните свободи и права; ограничаването на изкуствените интелекти с висок риск; дискриминацията, която проявяват определени езикови генеративни модели.
Представители от КНСБ, КТ Подкрепа, Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП), Конфедерация на работодателите и индустриалците в България и Съюза за стопанска инициатива коментираха практическото прилагане и използването на изкуствения интелект като маркетингов инструмент, както и аспектите на професионалното развитие, набиране и селекция на кадри в сферата на човешките ресурси. Любослав Костов от КНСБ заяви, че изкуственият интелект трябва да е допълващ, а не заместващ труда. Атанас Кацарчев (КТ Подкрепа) определи изкуствения интелект като „по наш образ и подобие“ и предизвика панелистите с въпроса „Ще ни конкурира ли или по-скоро ще доразвие въображението ни?“. Томчо Томов (БСК) акцентира върху факторите, влияещи върху използването на изкуствен интелект в индустрията, а именно – инвестиции на финансов и човешки капитал, преценка на работодателите, наличие на квалифицирани специалисти и други. Беата Папазова (БТПП) добави, че изкуственият интелект ще е полезен и допълващ в сферата на човешките ресурси в прогнозирането на нуждата от определени бъдещи кадри в предприятията. Акцент също се яви и фактът, че изкуственият интелект позволява на млади кадри, с малък или никакъв трудов стаж, да се развиват изключително бързо и да добиват нови и нови професионални компетенции.
Цветан Спасов, ръководител на управляващия орган на ПРЧР, Милена Георгиева, заместник изпълнителен директор на Агенцията по заетостта и Полина Маринова, директор на Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи, представиха конкретни мерки по ПРЧР и ПВУ за повишаване на дигиталните умения и самосертифициране на придобити по неформален път.
Събитието „Новите технологии в помощ на хората с увреждания“:
Проф. д-р Морис Гринберг от фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“, представи възможностите на комуникатор, чрез който хора с тежки увреждания могат да общуват. По проект подкрепен от ОПРЧР съществуващ такъв комуникатор е адаптиран към българските условия. Той позволява на хора с тежки увреждания, които не говорят да контролират с поглед компютър. Компютърът от своя страна генерира текстови съобщения, в т.ч. и със звук. Адаптираният софтуер позволява достъп до интернет, предлага и различни занимания за деца с тежки увреждания. Благодарение на подкрепата на ЕСФ, децата от 7 Центъра за настаняване от семеен тип, са имали достъп до комуникатора. Доц. д-р Анжела Пенчева, която е лице с тежко увреждане, демонстрира на живо комуникатора, който й е позволил да напише 2 книги и чрез него отговаря на въпроси на аудиторията.
От САЩ, чрез онлайн връзка Ашод Дерандонян, основател на Фондация „Заслушай се“, представи виртуалната платформа на НОИ за глухи хора, в т.ч. демонстрация в реално време на функционирането й. Въпреки че има Закон за българския жестов език от 2021 г., според него всяка публична институция е оставена сама да се справя в предоставянето на услуги на глухите хора. Дерандонян, апелира за единно решение на национално ниво, чрез дигитална платформа, което да улесни глухите хора.
От Съюза на слепите в България и ЦСРИ Светлина представиха онлайн приложения и софтуери в помощ на хора с нарушено зрение. Белият бастун вече е дигитален и говорещ, чрез нарочни сензори предупреждава за препятствия в заобикалящата среда. Нарочен друг софтуер, който работи както на компютър, така и на мобилен телефон, помага на незрящите за изпращане и получаване на информация, например за прогнозата за времето, за възпроизвеждане на текстове, за преброяване на банкноти, за достъп до новини. Сходни функции имат и дигиталните очила за незрящи, които се управляват и с гласови команди. Очилата също така говорят, възпроизвеждат текстове, броят пари, предупреждават за препятствия и правят описания на заобикалящата среда.
Услугата „Дигитален асистент“, която в момента се ползва в 8 общини, също бе представена. Тя включва нарочна умна гривна за потребителя, която 6 пъти на ден мери и записва жизнените му показатели, позволява комуникация с близките, социалните работници и нарочен кол център. Гривната има и gps локиране на потребителите. От общините Марица и Лесичово, които ползват дигиталния асистент, споделиха информация за полезността му и как същият благодарение на архива си от данни за жизнените показатели на потребителите, помага и на лекарите при поставянето на диагнози и предписването на медикаменти за лечение.
Иновативни модели за грижи в общността за хора с хронични заболявания и трайни увреждания, чрез телеасистенция създадени по Норвежката програма, презентираха и от БЧК.
В края на събитието участниците се запознаха и с проекти финансирани с европейски средства, насочени към създаването на национална дигитална платформа за преводачески услуги от и на български жестов език и предоставянето на помощни средства на лица с трайни увреждания.
/ВИ/
/ИИ/
Разгледайте нашите предложения за Български трактори
Иберете от тук