Китай обяви големи пробиви в два стратегически ресурса, като съобщи за откриването на значително находище на хромит в автономния регион Синцзян-Уйгур и успешно разширяване на производството на шистов газ в провинция Хубей.
Тези двойни постижения дойдоха, когато Пекин засили усилията си да намали силната си зависимост от чуждестранния внос за критични минерали и енергия, цел, която е приоритет в 14-ия петгодишен план на страната (2021-25).
В префектура Tacheng в Синцзян геолозите са идентифицирали масивна група от хромитни находища, съдържаща 20 отделни рудни тела. Находката е приветствана като най-значимото минерално откритие в региона през последните 40 години.
Хромитът е критично оскъден стратегически минерал за Китай, служещ като основен компонент за производството на висококачествена стомана, използвана в космическото, корабостроенето и автомобилното производство, където осигурява жизненоважна устойчивост на топлина и корозия.
Проучването на хромити е изключително трудно поради сложните геоложки условия, според Zhang Jiangwei, ръководител на проекта в центъра на Китайската геоложка служба в Сиан. Джан отбеляза, че традиционното изследване на повърхността вече не е достатъчно, което изисква екипът да търси „дълбоко слепи“ рудни тела, които са скрити далеч под земята. За да постигне това, екипът използва широкомащабни, високопрецизни гравитационни и магнитни изследвания, за да открие аномалии с ниска магнитност и висока плътност, които са издайнически признаци на скала, съдържаща хромит. Тази техническа промяна доведе до коефициент на ефективност на пробиване, осем пъти по-висок от средния за страната.
Трябва да се отбележи, че 70 процента от находката е била разположена в карбонизирани ултраосновни скали, домакинска скала, различна от традиционните източници, което според експерти отваря нови възможности за бъдещи проучвания.
Едновременно с това енергийният сектор на Китай отчете напредък в зоните на сложни формации в западната провинция Хубей. Два кладенеца за шистов газ са достигнали стандартите за промишлено производство, достигайки дневни обеми от 50 600 и 10 700 кубични метра. Успехът в Хубей е стратегическа победа, тъй като доказва, че шистовият газ – преди това концентриран в басейна на Съчуан – може да бъде извлечен от по-сложни в геологично отношение региони в цялата страна.
Китай е изправен пред значителни предизвикателства пред енергийната сигурност, като повече от 70 процента от неговия петрол и газ зависят от внос, според Джан Баомин, старши инженер в центъра на Китайската геоложка служба в Ухан.
Той подчерта, че шистовият газ е чист и ефективен мост, тъй като Китай се опитва да измести своя енергиен микс от въглища.
Сондажите в Хубей са използвали усъвършенствано хоризонтално сондиране и хидравлично разбиване за освобождаване на газ, уловен в наномащабни пори на 2000 метра под повърхността. Нова интелигентна система за мониторинг позволи на инженерите да оптимизират възстановяването на течности и да намалят високите разходи, обикновено свързани с такова дълбоко земно извличане.
Китайската геоложка служба наскоро сигнализира, че тези усилия само ще се ускорят, докато страната се подготвя за своя 15-ти петгодишен план (2026-30). Правителството призовава за засилени фундаментални проучвания за намиране на скрити ресурси и технологични иновации в оборудването за дълбоко проучване на земята.
Чрез осигуряване на вътрешни доставки на промишлени основни продукти като хромит и преходни горива като шистов газ, Пекин има за цел да предпази своя висок клас производствени и енергийни сектори от нестабилните световни пазари и да подобри националната сигурност преди края на десетилетието.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта