Китай се разглежда като център за иновации в лекарствата

Китай бързо се очертава като двигател за разработване на иновативни лекарства, което е значителна промяна в световния фармацевтичен пейзаж – от някогашния му основен пазар и място за клинични изпитвания, сега той се превръща в източник на новаторски научни изследвания и иновации, заяви висш изпълнителен директор на фармацевтичната компания AstraZeneca със седалище в Обединеното кралство.

Броят на терапиите, разработени в Китай, се е удвоил през последните години, а приблизително една трета от глобалните лицензионни сделки миналата година са включвали китайски биофармацевтични предприятия. Всички тези факти показват нарастващата роля на Китай в световната екосистема за научноизследователска и развойна дейност в областта на лекарствата, каза Шарън Бар, изпълнителен вицепрезидент по научноизследователска и развойна дейност в областта на биофармацевтиката в AstraZeneca, в интервю по време на събитието „Ден на науката в Китай на AstraZeneca 2025“, което приключи в Шанхай на 22 септември.

„От 2023 г. насам компанията е подписала 15 лицензионни споразумения с 14 китайски биотехнологични фирми, което отбелязва исторически връх за нас“, каза Бар. „Ето как започваме в началото на нашия процес на създаване на трансформативни нови лекарства. Разглеждаме обещаващи възможности, които също се вписват в нашето портфолио, и това ще ни помогне да постигнем смелата амбиция да въведем 20 революционни иновативни лекарства в световен мащаб до 2030 г.

„Развълнувани сме да се интегрираме в динамичната екосистема на науките за живота от световна класа в Китай“, каза Бар, добавяйки, че инвестицията на компанията от 2,5 милиарда долара, обявена в началото на тази година, която включва създаването на шестия глобален стратегически център за научноизследователска и развойна дейност на AstraZeneca в Пекин, формиращ двоен двигател със съществуващия стратегически център за научноизследователска и развойна дейност в Шанхай за иновации в Китай, подчертава научния потенциал и стратегическото значение на страната.

Пример за това е, че компанията подписа споразумение с Eccogene през 2023 г. за съвместна работа върху перорален агонист на GLP-1 рецептора, разработен от малкото технологично предприятие, базирано в Шанхай, и в крайна сметка лекарството да бъде достъпно за по-широката популация от пациенти по целия свят. Лекарството-кандидат в момента е в глобални клинични изпитвания фаза 2, като изпитванията фаза 1 са в ход в Китай.

Привлекателността на Китай се простира отвъд голямата му пациентска популация и обширните ресурси от данни. Страната се гордее с водещи академични институции и стабилна изследователска мрежа, заявиха от компанията.

Хе Дзин, вицепрезидент и ръководител на отдела за научноизследователска и развойна дейност за Китай в AstraZeneca, заяви, че компанията си сътрудничи тясно с китайски изследователски институции и университети, включително Китайския университет в Хонконг, Шанхайския институт по материя медика към Китайската академия на науките и Пекинския университет, за да развие фундаменталните научни изследвания.

Китайският проект за научноизследователска и развойна дейност на AstraZeneca е напълно съобразен с глобалните проекти на компанията, като над 160 текущи клинични изпитвания включват близо 500 болници в цялата страна, а 23% от тях са проекти в ранен етап. Отделът за научноизследователска и развойна дейност на компанията в Китай в момента ръководи близо 20 глобални клинични изпитвания в партньорство с водещи китайски експерти и болници.

Събитието по случай Деня на науката събра над 30 ръководители на глобални научноизследователски и развойни дейности на AstraZeneca и над 60 водещи медицински експерти в Китай, за да обсъдят научни открития в ранен етап и екосистемни сътрудничества в областите на хроничните и редките заболявания.

„Китай е натрупал богати ресурси за клинични изследвания и научен опит в областта на респираторните и други хронични заболявания, създавайки кохорти за заболявания на международно ниво и биобанки, които подкрепят откриването на нови лекарствени мишени в световен мащаб и изследванията в областта на транслационната медицина“, каза Джун Наншан, академик от Китайската инженерна академия и известен експерт по респираторни заболявания.

[email protected]

Like this:

Like Loading…

Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта