УРУМЧИ – В курорт в покрайнините на Урумчи, столицата на автономния район Синцзян-Уйгур в Северозападен Китай, често има по-малко от един час между дневни и нощни ски сесии.
За ски треньора Хузар Тохтархан това означава да се втурне в хижата, да вземе бърза чиния с юфка и да провери телефона си за напомняния за следващия урок или среща за заснемане.
„Днес е особено натоварен“, каза Хузар, 19. „Прекарах допълнително време, снимайки ученик на склона по-рано.“
Същия следобед едно момиче от Харбин, столицата на провинция Хейлундзян в Североизточен Китай, се свърза с него чрез китайската платформа за къси видеоклипове Douyin, надявайки се да получи видеозапис от камера за проследяване на една от най-предизвикателните писти в курорта, Aiwen Avenue, 36-градусов напреднал склон, смятан за знак за умения сред опитни скиори в Китай.
На върха момичето се поколеба. „Насърчавах я дълго време“, каза Хузар. „Най-накрая тя успя да се спусне, без да падне.“
Хузар поддържаше достатъчно разстояние, за да успокои нервите й, фокусирайки се не върху лицето й, а върху сноуборда й, заснемайки чисти резби и ръба, прорязващ снега. Последният клип беше точно това, което тя искаше.
Подобно заснемане с последваща камера се превърна в „друга работа“ на Хузар извън треньорството. Сега той записва финалното бягане на почти всеки студент и нарастващ брой клиенти го резервират само за видео услуги чрез социалните медии. Само тази зима около 30 скиори са се свързали с него само за снимки.
„Понякога клиентите не са доволни от представянето си, така че снимам отново и отново, дори понякога забавям храненето си“, каза той. „Но виждайки как очите им светят, когато гледат видеото, всичко това си заслужава. Искам всеки скиор да напусне Синцзян с горди спомени за ски.“
Това е петият сезон на Хузар в курорта. Неотдавна животът му изглеждаше съвсем различно.
Хузар, родом от село Мяо’ергоу в окръг Урумчи в подножието на планината Тяншан срещу връх Богда, е израснал в естествена ски зона с дълги зими, обилен сняг и относително меки температури.
Поколения наред обаче хората тук са живели заедно с говеда и овце, вместо да бързат надолу по склоновете. За първи път се качва на сноуборд на шестгодишна възраст, следвайки родителите си, които работят в близката ски зона. „Падах през цялото време в началото“, спомня си той. „Получавах навяхвания и натъртвания навсякъде. Но след като бях на снега, бях развълнуван. Просто обичах да карам ски отвътре.“
Без официално обучение в началото, той се обучаваше сам и по-късно се присъедини към отбора по ски в средното си училище, притискайки тренировките между училищните задължения, пристигайки преди зазоряване и напускайки след тъмно.
Тъй като карането на ски стана популярно в Китай, Синдзян стана популярна зимна дестинация. Курортите се разшириха, инфраструктурата се подобри и тази местна ски зона се превърна в първия курорт в Синдзян с рейтинг 5S, с писти, покриващи близо 1,7 милиона квадратни метра.
Тогава Хузар осъзнава, че карането на ски може да бъде повече от хоби и в крайна сметка го преследва като кариера.
С подкрепата на местните власти и селото си Хузар преминава професионално обучение, полага изпити и получава сертификат за ски инструктор.
„Пастирството означаваше да бъдеш под слънцето и вятъра по цял ден, често сам“, каза Хузар, отразявайки пътя си от пастир до треньор. „Сега правя това, което наистина обичам.“
През този сезон той е преподавал на над 500 ученици, понякога по пет или шест на ден в натоварените почивни дни. По време на първата официална „снежна ваканция“ в Синдзян в началото на декември 2025 г. повече от 20 000 скиори се наводниха в курорта.
С нарастването на клиентската му база нараства и интересът му към снимането. Той започна, като засне последващи снимки на други треньори на телефона си, но с напредването на уменията на учениците му телефонът вече не можеше да се справи, така че той надстрои до широкоъгълна екшън камера.
Последваха нови предизвикателства. Много скиори искаха предни снимки, които изискват Хузар да кара ски назад.
„В началото беше трудно“, каза той. „Падах непрекъснато, целият в синини по бедрата и коленете.“
„Постепенно намерих ритъма“, добави той. „Сега мога да поддържам кадъра стабилен, докато карам ски назад, да улавям ключовите моменти и дори да преценявам позициите на другите скиори по звука на дъските им, за да избегна сблъсъци.“
Освен доходи и умения, карането на ски му е донесло нещо още по-ценно – човешки връзки.
„Преди спътниците ми бяха коне и овце. Понякога не говорех цял ден“, каза той. „Сега срещам хора отвсякъде.“
В профила си в социалните мрежи Хузар споделя съвети за каране на ски, снимки зад кулисите и заснежените пейзажи на родния си град. Той каза, че се надява не само да научи повече хора да карат ски, но и да помогне на други като него да открият нови кариерни пътища по пистите.
Историята му вече не е уникална в курорта. Селяните наблизо са отворили къщи за гости и ресторанти, както и градини за бране на ягоди, които остават отворени до късно за скиори. Туризмът, някога зает само през лятото, сега процъфтява през цялата година.
„Доходите ми продължават да растат и животът става все по-щастлив всеки ден“, каза Хузар.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта